Какво за мен е психотерапията?

Да съм психотерапевт означава да създам това пространство, в което клиента да се усеща приет и разбран, такъв какъвто е, със съвършенствата и недостатъците си, с положителното и отрицателното в себе си. Това е мястото, в което той може да свали маската си, без да се усеща застрашен, критикуван или отхвърлен. Светът непрестанно ни обяснява как да бъдем идеални, как да правим повече, как да искаме повече, колко е важно да имаме, да се стремим, да знаем, да притежаваме, да  можем. Но никой не ни казва как да бъдем себе си и не поощрява да покажем същността си. Напротив, всички тези изисквания и стремежи, ни отдалечават от нас самите, от потребностите ни, от мечтите и удоволствията. И тогава, когато прекалим, когато се изгубим, когато не усещаме щастието и удоволствието от живеенето, нещо в нас се пропуква. Появяват се симптоми, болести, тялото и душата започват да ни говорят на един неразбираем за нас език. На един език, който тепърва трябва да чуем, да научим и да се опитаме да разберем. Тогава се обръщаме към себе си. Тръгваме по пътя назад, за да усетим съкровените си желания, истинските си потребности и да се срещнем с онази част от себе си, която сме изгубили по пътя. Пътят към себе си не е лек, понякога дори не е приятен. По него има камъчета, които ни препъват понякога, има грешни пътеки, по които отново губим вярата си, мракът и чудовищата ни се виждат огромни. Но в един момент, когато не се откажем, когато продължим, откриваме един невероятен свят, дълбок и богат, пълен с изобилие и любов, който е в нас и който ни е чакал да го намерим.

Разбира се този път всеки може да го извървим и сам, но терапевтът е спътникът, който подава ръка в трудните моменти, за да прошепне „не си сам“. Терапевтът е този, които помага на клиента да търси своята уникална и индивидуална посока. Този, който запалва светлините, за да се освети тъмната страна на пътя, да се види дали чудовищата са толкова страшни или са просто изплашени малки животинчета, изгубени в сенките. Терапевтът е този, който разбира и приема безусловно клиента, който подкрепя стъпките му, но решението какви да бъдат те, кога да се направят , е изцяло във властта на клиента. В това пространство, вървейки по този път, се случва разбирането, осъзнаването и промяната от страна на клиента.

„Всеки човек има в себе си неизчерпаеми ресурси и способ­ност да разбира себе си, да променя виждането за себе си, своите нагласи и поведение – и тези ресурси могат да се реа­лизират само при условие, че съществува определен климат за това.”(Rogers С., 2005).