Гледам задръстените улици, клаксони на изнервени шофьори създават малко дрезгава коледна музика. Търговските центрове са като свещени крави, в които можеш да купиш всичко, за всеки. Препълнени са със забързани хора, търсещи подаръци за любими и не чак толкова любими. Много от тях искат да приключат всичко, което не са успели да завършат през изтичащата година, дори и неща, които изобщо не са започвали. В магазините за хранителни стоки те посрещат коледни зайци, мечки, елени, мандарини, бонбони, украси и всичко крещи – “Купи мен, купи мен, купи за всички, които познаваш и които не познаваш!” Пазарува се почти все едно очакваме края на света и след Коледа и Нова година ще има повсеместен фалит на магазините за храна и ще минем на купони.
Цари всеобщо бързане, тичане, усещане за пропускане, за нещозабравяне, за нямане на време за приготвяне на баклава, сърми, пуйка, ошав и още поне задължителните 1367 гозби, да не забравим да бъдат нечетни.
Прокрадват се мисли като – „нямам идея за подарък на…, нямам пари, нямам време, нямам, не ми достига, не мога, не успявам.“
И така Коледа се превръща в голямото Нямане. В бързане. В надпревара с време, улици и хора.
А Коледа е времето в годината, в което се случват чудеса. Но за случването им има една единствена тайна… Те се случват тихо, невидимо и могат да бъдат видени само със сърцето и душата. Това е времето, в което слушаме приказка, а за тайнството е необходимо внимание, тишина.
Подаръците, които ни стоплят душата, са винаги малки, невидими, но важни. Прегръдка на любим човек. Споделено време с приятел. Топъл чай и смях. Аромат на курабийки. Светлините на елхата в нощта. Уютът на дивана. Скъпите на сърцето хора събрани около празничната трапеза. Добрата дума на непознат. Усмивката на лицето. Любовта в очите.
Тези подаръци не се продават, не се купуват, те се споделят. Но в бързането ги забравяме, затрупваме ги с вещи и храна. С изобилие и много, втъкали в себе си изтощение, умора и непрестанно тичане.
Коледа е. Време, в което да останем със себе си, да си подарим внимание, грижа, топлина. Да споделим тези подаръци с приятели, семейство, любими хора. Да бъдем просто заедно. Защото скъпите неща, не се измерват с пари. За тях няма нужда от бързане. За тях имаме нужда от забавяне.
Comments are closed.